25 abr 2019, 11:16

И бързат дните

  Poesía » Otra
876 4 11

И бързат дните,

назад не се обръщат.

И винаги играя -

главната роля

в сценария

на живота!

Добра съм...!

Играя естествено...

без грим и прическа.

Вълнуващ е живота!

На приливи и отливи

със мене си играе...

А таз луна вълшебна -

пак на някъде се запиля.

Навън е тъмно!

И тъмно е в душата ми!

А така жадувам аз за светлина!

И моля ви!Не спускайте

завесите на сцената...!

В мен се борят -

ангели със демони!

И знам, че светлината

ще прокуди мрака!

Не спускайте завесите!

Спектакъла продължава

с най - добрата ми роля...

Да бъда себе си!

И да се боря

до последния

си дъх...!

За истината,

мирът и свободата!

И бързат дните,

назад не се обръщат...

А  всеки нов миг...

е едно светло начало!

 

25.04.2019г

Катя

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти , Антоан!
  • И аз ти благодаря, Антоан за хубавия коментар!
    Благодаря ти и за луната...наистина ми липсва...
  • Марко, благодаря ти за хубавите думи и коментар!
  • А така жадувам аз за светлина!...
    Поздрави за прекрасния стих ! Нека бъдат светли дните ти, Катя !
  • Васе, благодаря ти!Така е борбата продължава!
    Благодаря ти за хубавия коментар, Гавраил!
    Мария, благодаря ти мила!За топлината, хубавите думи
    и пожелания!Прегръщам те и ти благодаря от все сърце за добротата!
    Влади, радвам се да те видя на страницата си!Благодаря ти за хубавия коментар!
    Младен, битката наистина продължава...!
    Хари, надявам се нишката която изплитам все така да ви докосва!
    Благодаря ви още веднъж за топлината, хубавите думи и пожелания!
    Бъдете благословени мили приятели!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...