25.04.2019 г., 11:16

И бързат дните

873 4 11

И бързат дните,

назад не се обръщат.

И винаги играя -

главната роля

в сценария

на живота!

Добра съм...!

Играя естествено...

без грим и прическа.

Вълнуващ е живота!

На приливи и отливи

със мене си играе...

А таз луна вълшебна -

пак на някъде се запиля.

Навън е тъмно!

И тъмно е в душата ми!

А така жадувам аз за светлина!

И моля ви!Не спускайте

завесите на сцената...!

В мен се борят -

ангели със демони!

И знам, че светлината

ще прокуди мрака!

Не спускайте завесите!

Спектакъла продължава

с най - добрата ми роля...

Да бъда себе си!

И да се боря

до последния

си дъх...!

За истината,

мирът и свободата!

И бързат дните,

назад не се обръщат...

А  всеки нов миг...

е едно светло начало!

 

25.04.2019г

Катя

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти , Антоан!
  • И аз ти благодаря, Антоан за хубавия коментар!
    Благодаря ти и за луната...наистина ми липсва...
  • Марко, благодаря ти за хубавите думи и коментар!
  • А така жадувам аз за светлина!...
    Поздрави за прекрасния стих ! Нека бъдат светли дните ти, Катя !
  • Васе, благодаря ти!Така е борбата продължава!
    Благодаря ти за хубавия коментар, Гавраил!
    Мария, благодаря ти мила!За топлината, хубавите думи
    и пожелания!Прегръщам те и ти благодаря от все сърце за добротата!
    Влади, радвам се да те видя на страницата си!Благодаря ти за хубавия коментар!
    Младен, битката наистина продължава...!
    Хари, надявам се нишката която изплитам все така да ви докосва!
    Благодаря ви още веднъж за топлината, хубавите думи и пожелания!
    Бъдете благословени мили приятели!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...