И да имах вечност цяла
И да имах вечност цяла
Не смея аз да се сведа
над него, толкова е тих.
Прелива, зрее в мен плода
на влюбен и омаен стих.
И да имах вечност цяла
в най-зеления им цвят,
за тез очи пак бих копняла,
да може все над мен да бдят.
Не стигат думите така
с мислите ми тъй изкусни.
Нагоре вече ще тека,
търсят се немирни устни.
И в миг стопява се леда,
трепва в мене нежна струна,
не смея аз да се сведа,
че не знам... ще го целуна...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
