25 may 2018, 23:04

И да имах вечност цяла 

  Poesía » De amor
562 6 16

И да имах вечност цяла

 

Не смея аз да се сведа

над него, толкова е тих.

Прелива, зрее в мен плода

на влюбен и омаен стих.

 

И да имах вечност цяла

в най-зеления им цвят,

за тез очи пак бих копняла,

да може все над мен да бдят.

 

Не стигат думите така

с мислите ми тъй изкусни.

Нагоре вече ще тека,

търсят се немирни устни.

 

И в миг стопява се леда,

трепва в мене нежна струна,

не смея аз да се сведа,

че не знам... ще го целуна...

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??