И да имах вечност цяла
И да имах вечност цяла
Не смея аз да се сведа
над него, толкова е тих.
Прелива, зрее в мен плода
на влюбен и омаен стих.
И да имах вечност цяла
в най-зеления им цвят,
за тез очи пак бих копняла,
да може все над мен да бдят.
Не стигат думите така
с мислите ми тъй изкусни.
Нагоре вече ще тека,
търсят се немирни устни.
И в миг стопява се леда,
трепва в мене нежна струна,
не смея аз да се сведа,
че не знам... ще го целуна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
