И да имах вечност цяла
Не смея аз да се сведа
над него, толкова е тих.
Прелива, зрее в мен плода
на влюбен и омаен стих.
И да имах вечност цяла
в най-зеления им цвят,
за тез очи пак бих копняла,
да може все над мен да бдят.
Не стигат думите така
с мислите ми тъй изкусни.
Нагоре вече ще тека,
търсят се немирни устни.
И в миг стопява се леда,
трепва в мене нежна струна,
не смея аз да се сведа,
че не знам... ще го целуна...
© Светла Асенова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
