3 may 2021, 18:20

И да те обичам, какво от това

1.7K 3 7
И да те обичам, какво от това

 

Не ме обичаш. 

Защо ли ме очакваш? 

Защо ли се надяваш на добро, 

щом в теб е пусто, 

и търсиш в погледа ми нещо мило, 

сякаш

тепърва сме се запознали

и изгрява чувство.

Не ме обичаш. 

Пребори годините, 

в които ме залъгва, 

и пак ще бъда глупава 

черупка. 

Надсмей ми се.

И пак ще има в мен остатък, 

който да си спомня, 

че не съм безуста. 

Счупи ме. 

Потърси сърцевина, където няма

нищо.

Търси, където можеше да има птиче. 

Гласът ми не е там, където искаш. 

Гласът ми, пеейки, крещи, 

че те обичам. 

Свари ме. Изгори ме. 

Натъпчи яда си в думи. 

Обиждай ме, където свариш, 

и в съня ми. 

Обичам те. Все тая. Пак ще те обичам.

Любовта е феникс

и се ражда от прашинка, 

а при липса 

и от нищото. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това ти е най-силното произведение Трябва да внимаваш, много е опасна любовта - всеки я разбира различно и очакванията се разминават. Съответно после често стават сакатлъци Но щом си написала това произведение смятам, че си преборила нещата....
  • vega666 (Младен Мисана), благодаря ти! И на мен тази част ми харесва най-много. По принцип не си падам по мрачните краски, когато не са нужни, но понякога са.
  • "Любовта е феникс
    и се ражда от прашинка,
    а при липса
    и от нищото."

    Истинско прозрение за любовта. Впечатлен съм, Йоана!
  • Благодаря ви, да имате хубава вечер!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...