И да те обичам, какво от това
И да те обичам, какво от това
Не ме обичаш.
Защо ли ме очакваш?
Защо ли се надяваш на добро,
щом в теб е пусто,
и търсиш в погледа ми нещо мило,
сякаш
тепърва сме се запознали
и изгрява чувство.
Не ме обичаш.
Пребори годините,
в които ме залъгва,
и пак ще бъда глупава
черупка.
Надсмей ми се.
И пак ще има в мен остатък,
който да си спомня,
че не съм безуста.
Счупи ме.
Потърси сърцевина, където няма
нищо.
Търси, където можеше да има птиче.
Гласът ми не е там, където искаш.
Гласът ми, пеейки, крещи,
че те обичам.
Свари ме. Изгори ме.
Натъпчи яда си в думи.
Обиждай ме, където свариш,
и в съня ми.
Обичам те. Все тая. Пак ще те обичам.
Любовта е феникс
и се ражда от прашинка,
а при липса
и от нищото.
© Йоана All rights reserved.
Но щом си написала това произведение смятам, че си преборила нещата....
