27 feb 2009, 18:14

И днес 

  Poesía
785 0 7

И днес ме поглеждаш с любов,

и съм ти благодарна за това.

Но детето в мен иска живот,

пълен с приключения и свобода.

Знам, че отдавна пораснахме

и скоро ще имаме и деца.

Но искам и тях да ги научим

да обичат малките неща.

И днес неизменно ме подкрепяш,

отразен във моите зеници.

А самотата ме напусна завинаги

и прелетя над мен като птица.

И отиде да търси мъртви души,

които безропотно да подчинява.

Повикана с пролèтите сълзи

от нечия мъка голяма.

И днес те обичам всеотдайно

и съм благодарна за това.

Малко са онези, които ще се похвалят,

че са намерили сродна душа.

 

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

  • !!!!!!!
  • Маги, благодаря ти много!
  • мило и драго ми беше да прочета...
    права е Ена...много искрено...от сърцето...с обич, Ванина.
  • Надежда, Елена, благодаря ви!
    Радвам се, че прочетохте и коментирахте!
  • Ванина, миличко, толкова затрогващ стих!!!
    Искрен, искрен... искрен...
    Направо от сърцето...
    Ако знаеш колко ме стопли с този стих!!!
    Прегръщам те и ти се радвам, че си намерила сродната душа!!!
    А най-вече затова, че

    "И днес те обичам всеотдайно
    и съм благодарна за това."

    !!!!!!
    Колко са малко сродните души, наистина...
    Но още по-малко са хората, които са благодарни за това, че са способни да обичат!!!
    Прегръдка!
  • малко са....много малко
Propuestas
: ??:??