27 feb 2009, 18:14

И днес

  Poesía
1.2K 0 7

И днес ме поглеждаш с любов,

и съм ти благодарна за това.

Но детето в мен иска живот,

пълен с приключения и свобода.

Знам, че отдавна пораснахме

и скоро ще имаме и деца.

Но искам и тях да ги научим

да обичат малките неща.

И днес неизменно ме подкрепяш,

отразен във моите зеници.

А самотата ме напусна завинаги

и прелетя над мен като птица.

И отиде да търси мъртви души,

които безропотно да подчинява.

Повикана с пролèтите сълзи

от нечия мъка голяма.

И днес те обичам всеотдайно

и съм благодарна за това.

Малко са онези, които ще се похвалят,

че са намерили сродна душа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...