Feb 27, 2009, 6:14 PM

И днес

  Poetry
1.2K 0 7

И днес ме поглеждаш с любов,

и съм ти благодарна за това.

Но детето в мен иска живот,

пълен с приключения и свобода.

Знам, че отдавна пораснахме

и скоро ще имаме и деца.

Но искам и тях да ги научим

да обичат малките неща.

И днес неизменно ме подкрепяш,

отразен във моите зеници.

А самотата ме напусна завинаги

и прелетя над мен като птица.

И отиде да търси мъртви души,

които безропотно да подчинява.

Повикана с пролèтите сълзи

от нечия мъка голяма.

И днес те обичам всеотдайно

и съм благодарна за това.

Малко са онези, които ще се похвалят,

че са намерили сродна душа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...