Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
28 jun 2008, 7:34

И духна вятърът в гърлото... 

  Poesía
908 0 23

*          *          *

 

Пропука се снагата ми и... рухна,

болка преряза сърцето,

сух вятър в гърлото духна,

и остави следи по лицето...

Нервите свиха се в спазъм,

увиха прЪсти в гръбнака,

тръпки преляха в боязън,

очите... потънаха в мрака...

Изхрупаха всички надежди,

разпиляха из мрака лъчите,

хвърлиха морни одежди

и се разбиха в... мечтите ми...

Всичко избухна във миг,

изпищяха Демони Пъклени,

светът се разцепи със вик

и се превърна на... въглени...

Ти се притискаше в него,

той беше бръкнал под ризката,

забравила гордост и... его,

плъзна ръката към... низкото...

Сгушена бе във ръцете му!

Аз - на тротоара отсреща!

Впила устни в лицето му,

гънеше тяло  -  горещо...

Нервите свиха се в спазъм,

обърнах се - тръгнах по стръмното,

бръснач дъха ми разряза,

а... очите ми?!...

Потънаха в тъмното...

 

*          *          *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Има някой неща за корекций но като цяло думите падат от устата ти като жито,за което те адмирирам
  • Човече пишеш толкова истинско..браво...
  • Страхотно пресъздадена ситуация и емоция, която води със себе си!
    Браво!
  • Много умело внушаваш силни емоции, браво! Дано лирическият не е автора.
  • Страшен, адаш, страшен... Супер ги редиш. Само ме е яд, че изпитваш такива неща...
  • Живота продължава, прав е Кирил , но как!?Май всеки път губим по нещо много ценно от себе си!
  • Благодаря на всички ви. А от тебе Кире, научих нещо много важно и много добре казано: "Животът е винаги това...което продължава....." благодаря ти!
  • "Изхрупаха всички надежди,

    разпиляха из мрака лъчите,

    хвърлиха морни одежди

    и се разбиха в... мечтите ми..."

    Страхотно описание!Разбиваш!Аплодисменти, Вальо!!!
  • Остро и болезнено истинско!
  • Силен стих, стилно поднесен!
  • Имаш стил ,човече...Много уважавам Хората с достойнство.Те винаги деликатно подчертават границите между Изкуството и Кича..-.Между клюка и натрапващата се истина....
    Наздраве ,Наполитано !!!!!Животът е винаги това ,което продължава.....Наздраве ,за Бъдещето...!!!!!!
  • болезнено тъжно...все ме разплакваш...
    а аз пак тичам да те чета...защото обичам поезията ти...
    с обич, Валентино.
  • Тъжно, емоционално, черно дори...Поздрави
  • страхотно емоционално бе братле....
    режещо чак!
    поздрави от вълчан!!!
  • човекооо, ти си знаеш...
    много, много!!!
  • Уауу...
  • Страхотен стих, емоцията се усеща...
  • Много неприятна ситуация, но въпреки болката, знам, се преживява!
  • Каквото ти е било на душата, си го пресъздал много добре! Поздрав!
  • !!!
    Невероятно!!!
  • Тъжно и хубаво Поздрав!!!!
  • Много тъжно...Силен стих!Харесва ми!!!
  • !!!
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??