И духна вятърът в гърлото...
* * *
Пропука се снагата ми и... рухна,
болка преряза сърцето,
сух вятър в гърлото духна,
и остави следи по лицето...
Нервите свиха се в спазъм,
увиха прЪсти в гръбнака,
тръпки преляха в боязън,
очите... потънаха в мрака...
Изхрупаха всички надежди,
разпиляха из мрака лъчите,
хвърлиха морни одежди
и се разбиха в... мечтите ми...
Всичко избухна във миг,
изпищяха Демони Пъклени,
светът се разцепи със вик
и се превърна на... въглени...
Ти се притискаше в него,
той беше бръкнал под ризката,
забравила гордост и... его,
плъзна ръката към... низкото...
Сгушена бе във ръцете му!
Аз - на тротоара отсреща!
Впила устни в лицето му,
гънеше тяло - горещо...
Нервите свиха се в спазъм,
обърнах се - тръгнах по стръмното,
бръснач дъха ми разряза,
а... очите ми?!...
Потънаха в тъмното...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
