28.06.2008 г., 7:34

И духна вятърът в гърлото...

1.1K 0 23

*          *          *

 

Пропука се снагата ми и... рухна,

болка преряза сърцето,

сух вятър в гърлото духна,

и остави следи по лицето...

Нервите свиха се в спазъм,

увиха прЪсти в гръбнака,

тръпки преляха в боязън,

очите... потънаха в мрака...

Изхрупаха всички надежди,

разпиляха из мрака лъчите,

хвърлиха морни одежди

и се разбиха в... мечтите ми...

Всичко избухна във миг,

изпищяха Демони Пъклени,

светът се разцепи със вик

и се превърна на... въглени...

Ти се притискаше в него,

той беше бръкнал под ризката,

забравила гордост и... его,

плъзна ръката към... низкото...

Сгушена бе във ръцете му!

Аз - на тротоара отсреща!

Впила устни в лицето му,

гънеше тяло  -  горещо...

Нервите свиха се в спазъм,

обърнах се - тръгнах по стръмното,

бръснач дъха ми разряза,

а... очите ми?!...

Потънаха в тъмното...

 

*          *          *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има някой неща за корекций но като цяло думите падат от устата ти като жито,за което те адмирирам
  • Човече пишеш толкова истинско..браво...
  • Страхотно пресъздадена ситуация и емоция, която води със себе си!
    Браво!
  • Много умело внушаваш силни емоции, браво! Дано лирическият не е автора.
  • Страшен, адаш, страшен... Супер ги редиш. Само ме е яд, че изпитваш такива неща...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...