И думите мълчат...

И думите през зимата горчат.
След полета на златната ни есен.
Посърнаха душите ни в студа.
Навярно с теб забравихме да сме човеци.

А споменът отдавна не тупти.
Сърцата ни утихнаха във клетка.
Не ще успеем с обич да летим.
Към себе си - навътре в световете.

И думите през зимата мълчат.
След полета на чудната ни есен.
Но в мислите два свята ще летят.
Щом тъй ще милват своите небета.