30 oct 2005, 8:37

И есен омайна...

  Poesía
1.3K 0 0
И есен омайна,
вятърът с листата си играе,
по косата ми падат,
завъртат се около мен,
поднасят ме,
веселят ме,
усмихват ми се,
смея се и аз
на слънцето топло,
на закачливия вятър...
Но весела ли съм?
Няма с кого да споделя този
вълшебен момент...
Лицето ми се смее,
тялото ми иска да скача
да се весели, но няма с кого...
всички казат, че са големи,
че вече им е минало времето да скачат...
и не се радват на толината на есента...
Защо всички мислят, че са големи, като не са!
Та те са деца на земята, а бягат от нея,
деца са на небето, а и към него не поглеждат...
само светналите витрини с разни шерении,
но не и звездите, но не и листата...
Какви хора са те!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...