И ето – тръгват птиците към юга.
Прелитат над морета, над Сахара.
Далече е. А те, родени тука,
не ползват джипиеси или карти.
И все пак разпознават безпогрешно
къде е пътят им към Сейнт Лусия[1].
Родени тук, копнеят го уверено,
преди да видят. И дано достигнат!
И ето – през живота си сме тръгнали.
Прелитаме морета и пустини.
И тясно е; съдбите тичат пъргаво,
но вътре в нас Пътеводител има. ...