beloved
Nombre Ивелина Стойкова

Родих се в сърцето на плодородна Добруджа. Чета от тригодишна; започнах да пиша като малка. Първите ми спомени са за куплет в първи клас. Възрастните се изненадваха от начина ми на писане и на поставените въпроси в съчиненията ми. Участвах в литературни кръжоци, един от които "Петя Дубарова" на поетесата Генка Петрова. Открих, че в кръвта ми текат стихове и рими. Тогава спечелих и първата си награда. Имам публикации в алманаси с ученическо творчество и с други съвременни поети. В Езикова гимназия си спечелих признанието за "дарба за писане на теми". Преведох сонет на Шекспир за преводачески конкурс в гимназията. Още като ученичка пишех за местните вестници; по-късно и за студентско и дамско списания, брашнови вестници, сайтове. Автор съм на разкази, есета, песни. Последната си песен ще добавя с ноти и текст в края на детско-юношеския си роман с работно заглавие „Феите от Часовника“. Името ми е Ивелина Стойкова.

 

Като студентка продължих да пиша и да се събирам с пишещи. Бях сценарист на пиеса. Спечелих интернет конкурс за поезия. Станах преводач; учих журналистика в СУ. Била съм сценарист на тв предаване. От националния конкурс "Елате ни вижте" (2011) имам номинация за гражданска поезия за стихотворението "Пожари". Доскоро се занимавах се с радио като репортер и водещ. През 2018 г. спечелих участие с текстовете си в сборника от писателското предизвикателство на „Фабрика за книги“.

 

Понастоящем редактирам, превеждам, представям и... пиша книги. Предстои ми издаването още на стихотворната история с работно заглавие „Нотите на живота“, празничната история „Писмо от Дядо Коледа“. Имам вълнуващи идеи и за други книги за малки и големи, които нямам търпение да осъществя.

Obras seleccionadas
17 el resultado
Неподредени мисли? – Не, невинен!
Е, погледът ми може да е рошав
под клепките от листи от смокиня
и сигурно е грапав. Може. Може
и да сънувам цветовете в ноти, ...
  514 
Животът не е просто суета.
И не тревоги, после разрешения.
Не гребенът на някоя вълна.
Не действия и нито размишления.
Не е театър, в който си герой, ...
  494 
Човек се ражда с радост, с мощен вик
като от свят, напомнящ ни на вечност,
и в него няма нито тон фалшив,
и даже казва повече от песен.
Човекът идва сякаш като взрив, ...
  451 
Приятелю, не ще си нивга стар,
такъв си, както първи път видях те,
красив си пак, след зими три макар,
сменили три пъти премяна лятна,
три пролети мъждяха в есента, ...
  709 
Отново минала е по алеята.
Във шепите си ветрове събрала
и погледите всички на... дърветата.
Което косопад им причинява.
Разплака посивелите надменници – ...
  401 
Propuestas
: ??:??