"И ето ти дочака със своите очи да видиш..."

И ето ти дочака със своите очи да видиш

как за първи път затръшвам ти вратата,

как по стълбите притичвам и отивам,

как се моля да ме спреш,

но и не те чакам.

Прибрах се късно, а двамата заспали.

Целунах малкото за прошка по челото.

То днес гнева ми доразпали,

макар че ти си главният виновник.

Стрелките местят се, така вървят и дните,

като секундарника на стария часовник.

Ще ми мине, защото те обичам

и ще дочакам утре,

че ме обичаш да си спомниш.