"И ето ти дочака със своите очи да видиш..."
И ето ти дочака със своите очи да видиш
как за първи път затръшвам ти вратата,
как по стълбите притичвам и отивам,
как се моля да ме спреш,
но и не те чакам.
Прибрах се късно, а двамата заспали.
Целунах малкото за прошка по челото.
То днес гнева ми доразпали,
макар че ти си главният виновник.
Стрелките местят се, така вървят и дните,
като секундарника на стария часовник.
Ще ми мине, защото те обичам
и ще дочакам утре,
че ме обичаш да си спомниш.
© Ma ia Всички права запазени