И ето, вече всичко сме си казали
И ето, вече всичко сме си казали,
дори и повече от нужното.
Крещяхме си. С мълчание наказвахме
и осъмнахме напълно чужди...
Аз - себичният, капризният и лошият,
за кой ли път ръцете ти целувах,
а ти - безгрешната, добрата, честната,
не вярваше, че се преструвах...
И казано е всичко вече... думите,
захвърлени търкалят се по пода,
изречени тежат като куршуми,
обречени от болка и от обич,
разстреляни от сетното мълчание,
разкъсани, защото са ненужни (вече),
дори и с погледи на отчаяние
с тебе да се търсим отдалече,
ние знаем, късно е за наобратно.
За последна обич място няма...
защото вече всичко сме си казали,
дори и повече от нужното.
защото утре ще си бъдем чужди...
Обещанията и думите красиви
ти отхвърли ги и към пропаста ме засили.
Но знай, че за мен не бяха просто думи,
а истински желания непоколебими...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивилина Николова Todos los derechos reservados
