И ето, вече всичко сме си казали
И ето, вече всичко сме си казали,
дори и повече от нужното.
Крещяхме си. С мълчание наказвахме
и осъмнахме напълно чужди...
Аз - себичният, капризният и лошият,
за кой ли път ръцете ти целувах,
а ти - безгрешната, добрата, честната,
не вярваше, че се преструвах...
И казано е всичко вече... думите,
захвърлени търкалят се по пода,
изречени тежат като куршуми,
обречени от болка и от обич,
разстреляни от сетното мълчание,
разкъсани, защото са ненужни (вече),
дори и с погледи на отчаяние
с тебе да се търсим отдалече,
ние знаем, късно е за наобратно.
За последна обич място няма...
защото вече всичко сме си казали,
дори и повече от нужното.
защото утре ще си бъдем чужди...
Обещанията и думите красиви
ти отхвърли ги и към пропаста ме засили.
Но знай, че за мен не бяха просто думи,
а истински желания непоколебими...
© Ивилина Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми...
Продължавай в същия дух... -
" за мен не бяха просто думи "
Чудесен стих! -
Иви, ако това ти е първата ти творба тук...какво ли трябва да очакваме оттук нататък!
Искрени поздравления - стиха ти е прекрасен!!!
И...добре си дошла!!! -
Страхотно е, макар и тъжно! Поздрави и браво за чудесния стих. 6+
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
категорично да обърнем гръб...
Да пратим миналото в дъното на ада
защото за обратно няма път...
А ако има е постлан със счупени
стъкла от замъци превърнати във пясък
и разпилени като мидени черупки
под напора на бриза на омразата...
Хареса ми емоционалния ти стих!Добре дошла и попътен вятър!