И ето, вече всичко сме си казали,
дори и повече от нужното.
Крещяхме си. С мълчание наказвахме
и осъмнахме напълно чужди...
Аз - себичният, капризният и лошият,
за кой ли път ръцете ти целувах,
а ти - безгрешната, добрата, честната,
не вярваше, че се преструвах...
И казано е всичко вече... думите,
захвърлени търкалят се по пода,
изречени тежат като куршуми,
обречени от болка и от обич, ...