И горчилка отново да пия,
калена душа все ще нося!
Срама от чело ще измия!
И любов няма да прося!
Отново звезда ще подгоня,
падаща нейде във всемира!
Спасяваща друга, която
в самотност реши да умира!
Ще поема на път към... Не зная!
Но няма да спра за почивка!
Дори да не стигна до Рая,
ще крача гордо... с усмивка!
Затънал в окото на бури,
и в пропасти паднал - ще вярвам!
Ще пея със сто трубадури
и приказки пак ще разказвам!
И горчилката все да отпивам,
душата ми няма да трепва!
Слабости с воля убивам!
Силата с мъка укрепва!
© Божидар Георгиев Todos los derechos reservados