И горчилка отново да пия,
калена душа все ще нося!
Срама от чело ще измия!
И любов няма да прося!

Отново звезда ще подгоня,
падаща нейде във всемира!
Спасяваща друга, която
в самотност реши да умира!

Ще поема на път към... Не зная!
Но няма да спра за почивка!
Дори да не стигна до Рая,
ще крача гордо... с усмивка!

Затънал в окото на бури,
и в пропасти паднал - ще вярвам!
Ще пея със сто трубадури
и приказки пак ще разказвам!

И горчилката все да отпивам,
душата ми няма да трепва!
Слабости с воля убивам!
Силата с мъка укрепва!