4 jun 2007, 23:51

И Господ чу молитвата им жарка

  Poesía
751 0 8
                        "На манастира зад стените сини
                          се молеха две млади монахини,
                         че всяка в свойта тесничка килия,
                         се бореше със тежка орисия..."
                                                                            Bilkarkata

В полузабравен женски манастир
две монахини, млади и самотни
се молеха на Господа безспир
с любов на мъж да ги дари в живота.
И Господ чу молитвата им жарка,
и стори чудо. Тъкмо в този час
по пътя пуст, обсипан със шишарки,
вървях, потънал в тъжни мисли аз,
че моята любима ме забрави
и се венча за младия ни поп.
Тъй крачех, но внезапно се изправи
пред мен огромна мечка. Във галоп
се втурнах аз по горските пътеки,
усещах вече сетния си час,
когато зърнах порти недалеко
и след това строполих се в несвяст.
Възкръснах в Рая! Монахини млади
неспирно бдяха до леглото мое
и аз повярвах, че за мен награда
изпратил ги е Бог, че дар достоен
за мъките, от попа причинени,
е тяхната любов неповторима.
Какво се случи между тях и мене
ще премълча, но Господ знам, че има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...