2 jul 2009, 18:29

И Господ плаче...

  Poesía
823 0 27

Седим, безкрайно натежали

от мисли,

спомени,

тъга...

Навън дъждът отново прави

огромни локви

пред дома.

Завивам се с една надежда,

във кръпки цялата,

но ти

прибираш тихата си нежност

и гледаш вяло настрани...

Започва да се спуска здрачът...

Помилвай ме!

И ми прости!

Усещаш ли –

и Господ плаче

за охладнелите души...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти много, Довереница!
  • "Завивам се с една надежда,

    във кръпки цялата,"

    И пак добре, че е останала
    душата ще я кърпи пак...
    За да запази целостта ни
    една трохичка е достатъчна...

    Аплодисменти!

  • Здравейте Венци и Симона! Сега се запознавам с вас и се радвам. Благодаря за хубавите думи. Когато поезията идва от дън душа, това се усеща. Има стихове, които са плод само на интелектуална игра, но аз никога не пиша по този начин. За мен писането е насъщна нужда и може би /силно се надявам/ - милост Божия.
  • И ГОСПОД ПЛАЧЕ! Защото обича децата си! Радвам се, че откривам в този сайт вярващи в ИСТИНАТА, защото малко останахме!
  • поздравявам те за хубавия стих,за чувствата които си изляла,за вярата която носиш

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...