И Господ плаче...

Поэзия

824 0 27

Седим, безкрайно натежали

от мисли,

спомени,

тъга...

Навън дъждът отново прави

огромни локви

пред дома.

Завивам се с една надежда,

във кръпки цялата,

но ти

прибираш тихата си нежност

и гледаш вяло настрани...

Започва да се спуска здрачът...

Помилвай ме!

И ми прости!

Усещаш ли –

и Господ плаче

за охладнелите души...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря ти много, Довереница!

2009-07-13T16:36:44+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Завивам се с една надежда,

във кръпки цялата,"

И пак добре, че е останала
душата ще я кърпи пак...
За да запази целостта ни
една трохичка е достатъчна...

Аплодисменти!

2009-07-12T09:36:06+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Здравейте Венци и Симона! Сега се запознавам с вас и се радвам. Благодаря за хубавите думи. Когато поезията идва от дън душа, това се усеща. Има стихове, които са плод само на интелектуална игра, но аз никога не пиша по този начин. За мен писането е насъщна нужда и може би /силно се надявам/ - милост Божия.

2009-07-07T16:08:21+03:00
Monny (Симона Гълъбова)

И ГОСПОД ПЛАЧЕ! Защото обича децата си! Радвам се, че откривам в този сайт вярващи в ИСТИНАТА, защото малко останахме!

2009-07-06T20:17:08+03:00
magnum (Венцислав Янакиев)

поздравявам те за хубавия стих,за чувствата които си изляла,за вярата която носиш

2009-07-03T20:49:50+03:00