Седим, безкрайно натежали
от мисли,
спомени,
тъга...
Навън дъждът отново прави
огромни локви
пред дома.
Завивам се с една надежда,
във кръпки цялата,
но ти
прибираш тихата си нежност
и гледаш вяло настрани...
Започва да се спуска здрачът...
Помилвай ме!
И ми прости!
Усещаш ли –
и Господ плаче
за охладнелите души...
© Руми Бакърджиева Все права защищены