1 sept 2021, 12:03  

И Харвард… ще пострада

  Poesía
1.4K 6 21

От Харвард са, младежите.

Те учили са много!

Във тях са ми, надеждите,

но гледам леко строго:

 

Аз помня как, предишните,

великденски момчета

обраха - хитро - вишните

по родните морета.

 

Безсъвестно - откраднаха

от бедната Родина!

Какво, можаха - грабнаха

и хукнаха в чужбина.

 

Дано - сега - и с новите

изучени младежи

не срещнем пак, отровите

на алчните сърбежи.

 

Дано - сега - момчетата

от Бръшляновата лига

не хукнат към - кайметата

от Европа дето идат.

 

Че този път, съм го вървял:

Аз зная две и двеста!

Дървета - много аз съм ял!

Ще си поискам ресто!

 

Ще взема да се… проявя

отново на площада:

Със сърп и чук ще се явя.

И Харвард… ще пострада!

 

 

Юри

Йовев

Септември

2021 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Валя, няма да пращам сина ми в Харвард, щом казваш, че образованието там е под всякаква критика. 😀😀
  • Според мен Харвард е пострадал още на мига, когато тия са отишли да учат там
  • Благодаря ти, Иржи! Усетила си смъртоносните оръжия! 😊 Дано да се оправим преди съвсем да ни е писнало от тояги! 😀
  • Нека пострада! И Харвард и всички, които заслужават! Мисля, че тоя някогашен символ - двама души, които държат сърп и чук тогава е имал по- благороден смисъл на труда който ще ни донесе единствено благоденствие!Но сега...аз бих го приела като оръжие да се премахне всяко зло! Сърпът за изреже всички плевели, чукът да накаже всички търтеи!...Страхотно си го сътворил, Юри, отдавна не съм слагала екстрите, сега ще имаш и "любимо" и звезди...
  • Ирка, сетих се за един съветски монумент.
    С теб ще ходя на протест.
    Ти ще стискаш сърпа!
    Полуголи - към прогрес
    чука ще ни дърпа! 😀😀😀

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...