28 nov 2008, 20:19

И ходя

  Poesía » Otra
862 0 0
               И ходя

И бързо крача по паважа
на този град с неравни улици.
Превъртам и редя дублажа
на филмовите си приумици.

Илюзия, че не съм тука,
ме блъска в строга география,
че други ширини измервам
с координатна епитафия.

И ходя, ходя и поглеждам
как нови домове на блудници
строят вековната заблуда,
че злато се кове с безумници.

Прикривам свойто отвращение,
но трябва да вървя нататък.
Ще срещна, може би, с разбиране,
наивността на суетата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...