28 nov 2008, 20:19

И ходя

  Poesía » Otra
866 0 0
               И ходя

И бързо крача по паважа
на този град с неравни улици.
Превъртам и редя дублажа
на филмовите си приумици.

Илюзия, че не съм тука,
ме блъска в строга география,
че други ширини измервам
с координатна епитафия.

И ходя, ходя и поглеждам
как нови домове на блудници
строят вековната заблуда,
че злато се кове с безумници.

Прикривам свойто отвращение,
но трябва да вървя нататък.
Ще срещна, може би, с разбиране,
наивността на суетата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...