И ходя
И бързо крача по паважа
на този град с неравни улици.
Превъртам и редя дублажа
на филмовите си приумици.
Илюзия, че не съм тука,
ме блъска в строга география,
че други ширини измервам
с координатна епитафия.
И ходя, ходя и поглеждам
как нови домове на блудници
строят вековната заблуда,
че злато се кове с безумници.
Прикривам свойто отвращение,
но трябва да вървя нататък.
Ще срещна, може би, с разбиране,
наивността на суетата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ди Цветкова Всички права запазени