28.11.2008 г., 20:19

И ходя

859 0 0
               И ходя

И бързо крача по паважа
на този град с неравни улици.
Превъртам и редя дублажа
на филмовите си приумици.

Илюзия, че не съм тука,
ме блъска в строга география,
че други ширини измервам
с координатна епитафия.

И ходя, ходя и поглеждам
как нови домове на блудници
строят вековната заблуда,
че злато се кове с безумници.

Прикривам свойто отвращение,
но трябва да вървя нататък.
Ще срещна, може би, с разбиране,
наивността на суетата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...