Nov 28, 2008, 8:19 PM

И ходя

  Poetry » Other
860 0 0
               И ходя

И бързо крача по паважа
на този град с неравни улици.
Превъртам и редя дублажа
на филмовите си приумици.

Илюзия, че не съм тука,
ме блъска в строга география,
че други ширини измервам
с координатна епитафия.

И ходя, ходя и поглеждам
как нови домове на блудници
строят вековната заблуда,
че злато се кове с безумници.

Прикривам свойто отвращение,
но трябва да вървя нататък.
Ще срещна, може би, с разбиране,
наивността на суетата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...