18 dic 2019, 23:43  

И изгряват в сърцето звездите 

  Poesía
1125 3 3

 

 

Към дъщеря ми

 

По лицето ти бяга тревога… Недей!

Не убивай мига!  Събуди се!

Всяка болка достига до своя предел –

Бог на нея не те е орисал.

Ти си Негово мило, обично дете.

Той те вае с любов и те пази.

Не съзнаваш ли колко е страдал за теб

и е плакал пред всяка омраза?!

Не забивай пирони и ти от тъга!

Как ще милват ръце приковани?

Спри за малко, почакай, навярно сега

Той лекува в душата ти рани.

И неведомо прави за теб чудеса.

Без дори да съзнаваш, те носи

над ужасни, зловещи и тъмни места

и решава жестоки въпроси.

Не разбираш ли тази най-фина борба –

злото знае ти колко Му струваш

и те тласка към страсти и груби неща

да потъваш и пак да робуваш…

Не допускай тревогата! Дай ми ръка!

Стига толкова болка в мечтите!

 

Идва Коледа. Господ лекува света

и изгряват в сърцето звездите!!!

 

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??