И изгряват в сърцето звездите
Към дъщеря ми
По лицето ти бяга тревога… Недей!
Не убивай мига! Събуди се!
Всяка болка достига до своя предел –
Бог на нея не те е орисал.
Ти си Негово мило, обично дете.
Той те вае с любов и те пази.
Не съзнаваш ли колко е страдал за теб
и е плакал пред всяка омраза?!
Не забивай пирони и ти от тъга!
Как ще милват ръце приковани?
Спри за малко, почакай, навярно сега
Той лекува в душата ти рани.
И неведомо прави за теб чудеса.
Без дори да съзнаваш, те носи
над ужасни, зловещи и тъмни места
и решава жестоки въпроси.
Не разбираш ли тази най-фина борба –
злото знае ти колко Му струваш
и те тласка към страсти и груби неща
да потъваш и пак да робуваш…
Не допускай тревогата! Дай ми ръка!
Стига толкова болка в мечтите!
Идва Коледа. Господ лекува света
и изгряват в сърцето звездите!!!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
