25 nov 2010, 11:56

И какво от това

  Poesía » Otra
591 0 1

Тихо вой се чува.
Вълк в гората пак играе
и сякаш ме вика
там, при него, да седя.
Ах, как да устоя,
но чу се по-оттатък,
сякаш някой ме зове.
Мойто име - изричано от дете.
Сълзите падат бавно
по красивото му личице.
Вълкът ще бъде верен,
ала козината си не мени.
Детето малко обича,
ала с годините ще се промени.
Кой знае що за зъл човек ще стане?!
Вълкът и той не е от добрите!
Я по-добре в другата посока да вървя,
пък попътен вятър пожелайте.
Какво като съм сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...