И какво от това
Тихо вой се чува.
Вълк в гората пак играе
и сякаш ме вика
там, при него, да седя.
Ах, как да устоя,
но чу се по-оттатък,
сякаш някой ме зове.
Мойто име - изричано от дете.
Сълзите падат бавно
по красивото му личице.
Вълкът ще бъде верен,
ала козината си не мени.
Детето малко обича,
ала с годините ще се промени.
Кой знае що за зъл човек ще стане?!
Вълкът и той не е от добрите!
Я по-добре в другата посока да вървя,
пък попътен вятър пожелайте.
Какво като съм сама.
© Апокалиптикс А All rights reserved.
