29 may 2022, 8:48

И когато

  Poesía
401 0 0

     

      И когато…

 

И когато в сърцето умира

на надеждата бледия лъч,

и когато в душата угасва

красотата на дългия ден,

 

планината далечна изчезва

и нюансите нощни блестят,

тъмнината от мене укрива

всяка болка във древния свят.

 

Вече мога да скрия сълзите,

да потърся в нощта красота,

да забравя отново за дните,

не донесли за мен радостта.

 

И покоя желан да намеря,

да изтрия и фалш, и лъжи

и по детски в нощта да се скрия,

с най-красивите светли мечти.

                  Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...