May 29, 2022, 8:48 AM

И когато

  Poetry
406 0 0

     

      И когато…

 

И когато в сърцето умира

на надеждата бледия лъч,

и когато в душата угасва

красотата на дългия ден,

 

планината далечна изчезва

и нюансите нощни блестят,

тъмнината от мене укрива

всяка болка във древния свят.

 

Вече мога да скрия сълзите,

да потърся в нощта красота,

да забравя отново за дните,

не донесли за мен радостта.

 

И покоя желан да намеря,

да изтрия и фалш, и лъжи

и по детски в нощта да се скрия,

с най-красивите светли мечти.

                  Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...