И когато
399
0
0
И когато…
И когато в сърцето умира
на надеждата бледия лъч,
и когато в душата угасва
красотата на дългия ден,
планината далечна изчезва
и нюансите нощни блестят,
тъмнината от мене укрива
всяка болка във древния свят.
Вече мога да скрия сълзите,
да потърся в нощта красота,
да забравя отново за дните,
не донесли за мен радостта.
И покоя желан да намеря,
да изтрия и фалш, и лъжи
и по детски в нощта да се скрия,
с най-красивите светли мечти.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
