29 мая 2022 г., 08:48

И когато

402 0 0

     

      И когато…

 

И когато в сърцето умира

на надеждата бледия лъч,

и когато в душата угасва

красотата на дългия ден,

 

планината далечна изчезва

и нюансите нощни блестят,

тъмнината от мене укрива

всяка болка във древния свят.

 

Вече мога да скрия сълзите,

да потърся в нощта красота,

да забравя отново за дните,

не донесли за мен радостта.

 

И покоя желан да намеря,

да изтрия и фалш, и лъжи

и по детски в нощта да се скрия,

с най-красивите светли мечти.

                  Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...