Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
7 222
31 ene 2005, 9:58

И когато ме любиш

  Poesía
4.4K 2 25

Когато ме любиш
разпускаш косите ми,
жадни пръсти пълзят
и изгарят гърдите ми.
И преглъщам целувки
с аромат на жасмин
и цъфтят маргаритки
по вълшебен килим.
И когато те любя
все затварям очи,
че светът се изгубва.
Не горчи от сълзи.
Като полъх си нежен,
като буйна река
ме разтваряш безбрежен.
И струи синева...
И потъвам без свян
само в къс светлина.
Няма утрешен блян
просто днес и сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0