Когато ме любиш
разпускаш косите ми,
жадни пръсти пълзят
и изгарят гърдите ми.
И преглъщам целувки
с аромат на жасмин
и цъфтят маргаритки
по вълшебен килим.
И когато те любя
все затварям очи,
че светът се изгубва.
Не горчи от сълзи.
Като полъх си нежен,
като буйна река
ме разтваряш безбрежен.
И струи синева...
И потъвам без свян
само в къс светлина.
Няма утрешен блян
просто днес и сега.
© Галя Николова Todos los derechos reservados