И колкото и да не ми личи
И колкото и да не ми личи,
съвсем се смахнах, изводът суров,
издава луда жажда за любов
и делници - с избодени очи.
Предавам се и с неприсъща жал,
раздирана от ноктите до кръв,
от порив с непозната хищна стръв,
от ураганен вятър, скръб довял,
отломка жалка, литнала, без път,
душата ми крилата подари,
и като прилеп, в тъмното се скри.
За нея само бурите скърбят,
забравя я и слънцето дори
покоят я приканва. Тих и свят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
