И колкото и да не ми личи,
съвсем се смахнах, изводът суров,
издава луда жажда за любов
и делници - с избодени очи.
Предавам се и с неприсъща жал,
раздирана от ноктите до кръв,
от порив с непозната хищна стръв,
от ураганен вятър, скръб довял,
отломка жалка, литнала, без път,
душата ми крилата подари,
и като прилеп, в тъмното се скри.
За нея само бурите скърбят,
забравя я и слънцето дори
покоят я приканва. Тих и свят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
