И крещя, и крещя, но гласът ми навън не излиза,
по гърба ми вина се увива - накъсана риза,
под очите ми, в сенки потънала, спи съвестта ми,
зад челото ми гузно се пише сценарий за драми.
От ненавист към себе си нокти изгризвам до дъно.
От тревожна безизходност тази нощ пак ще осъмна.
Как пропуснах мига, в който станах такава омразна?
И се чувствам виновна, и неблагородна, и празна...
Да се моля не смея - молитвите са за праведните.
Тъй копнея за изповед, но ще бъда низвергната...
И от страх, че изгубвам последни остатъци честност,
мълчаливо потъвам в окаяна, зла неизвестност. ...