8 oct 2007, 9:45

И крещя!

  Poesía
1K 0 26
И крещя, и крещя, но гласът ми навън не излиза,
по гърба ми вина се увива - накъсана риза,
под очите ми, в сенки потънала, спи съвестта ми,
зад челото ми гузно се пише сценарий за драми.

От ненавист към себе си нокти изгризвам до дъно.
От тревожна безизходност тази нощ пак ще осъмна.
Как пропуснах мига, в който станах такава омразна?
И се чувствам виновна, и неблагородна, и празна...

Да се моля не смея - молитвите са за праведните.
Тъй копнея за изповед, но ще бъда низвергната...
И от страх, че изгубвам последни остатъци честност,
мълчаливо потъвам в окаяна, зла неизвестност.

Богородице, прошка за мен ще изпросиш ли -
мене, грешната, дето все те засипва с въпроси?
Зная отговорите, но от туй не ми става по-леко.
Срок на годност да имах, и той би бил вече изтекъл...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...