8.10.2007 г., 9:45

И крещя!

1K 0 26
И крещя, и крещя, но гласът ми навън не излиза,
по гърба ми вина се увива - накъсана риза,
под очите ми, в сенки потънала, спи съвестта ми,
зад челото ми гузно се пише сценарий за драми.

От ненавист към себе си нокти изгризвам до дъно.
От тревожна безизходност тази нощ пак ще осъмна.
Как пропуснах мига, в който станах такава омразна?
И се чувствам виновна, и неблагородна, и празна...

Да се моля не смея - молитвите са за праведните.
Тъй копнея за изповед, но ще бъда низвергната...
И от страх, че изгубвам последни остатъци честност,
мълчаливо потъвам в окаяна, зла неизвестност.

Богородице, прошка за мен ще изпросиш ли -
мене, грешната, дето все те засипва с въпроси?
Зная отговорите, но от туй не ми става по-леко.
Срок на годност да имах, и той би бил вече изтекъл...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...