8.10.2007 г., 9:45

И крещя!

1K 0 26
И крещя, и крещя, но гласът ми навън не излиза,
по гърба ми вина се увива - накъсана риза,
под очите ми, в сенки потънала, спи съвестта ми,
зад челото ми гузно се пише сценарий за драми.

От ненавист към себе си нокти изгризвам до дъно.
От тревожна безизходност тази нощ пак ще осъмна.
Как пропуснах мига, в който станах такава омразна?
И се чувствам виновна, и неблагородна, и празна...

Да се моля не смея - молитвите са за праведните.
Тъй копнея за изповед, но ще бъда низвергната...
И от страх, че изгубвам последни остатъци честност,
мълчаливо потъвам в окаяна, зла неизвестност.

Богородице, прошка за мен ще изпросиш ли -
мене, грешната, дето все те засипва с въпроси?
Зная отговорите, но от туй не ми става по-леко.
Срок на годност да имах, и той би бил вече изтекъл...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...