И лебедите днес са уморени
И лебедите днес са уморени,
но пак остават си така грациозни –
Актьори са във предрешени сцени,
и пленници на лунните сезони...
Перата им са снежни балерини
забравили и думата балет,
а гарванът завижда без причини
със злобата на неуспял поет...
Отпива слънцето от чашата абсент
получило топлинен удар,
а към звездите, като диригент,
невиждайки ги, маха торен бръмбар.
Кокошка търси европейското си щастие
разбрала, че във нея инвестират,
не знаейки, че ще се превърне в ястие,
което пак в Европа ще сервират...
Копае във земята иманяр –
Историята целува със лопата,
а после проиграва на комар
и нея, и надеждата, и свободата...
От улицата призовава жрица –
Раздавала любов духовна...
Небето пък живее във тъмница
и търси Рая, змията отровна.
Щастливи ли са уличните псета,
когато ги кастрират с хуманизъм?
Къде е днес народната просвета
и има ли демократичен комунизъм?
В училищната лафка се продава дрога,
като митничар е честен политикът,
във ада често търсят да открият Бога,
борец за правда пък е стихът.
И затова и кой ли го чете?
Ех, лебеде, отлично те разбрах,
разбирам също уличното псе,
защото аз съм... само шепа прах...
21.05.2015
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Можеш, можеш! Поклон!
-
Опитвам се поне, Мариела, доколкото мога.
-
Мечът ти е много остър! Сечеш наред.
-
Наистина е Много тъжно, Мариела!
Благодаря за съпричастностноста. -
😢
-
Благодаря за оценката, Стойчо.
-
Чудесна лирична панорама на живота ни!
Браво, Георги! -
Тук си много прав, Ничка, а и ти добре знаеш, колко не обичам, когато автор, без конкретен повод, обясни, какво точно, защо и как е вложил в своята творба. За мен по този начин се отнема възможността на читателя да интерпретира през своя мироглед прочетеното.
Щастлив съм, че отново спря на моята страничка. -
Браво Гош!
Всеки сам да анализира редовете-и вникне в рамката на посланието! -
Така е, Ангелче, всичко е преходно, но и (почти} всеки здраво стиска своето тук и сега...
Благодаря за това, че уважи с присъствието си тази ми публикация. -
Опитвам се.
Радвам се да те видя в коментарите си, Пепи. -
Ама колко истини си казал! Бодеш, бодеш, Мислител! Браво, допадна ми!
-
То, Надежда, май няма надежда за последното.
А тя си отивала последна, затова все пак нека не я отписваме напълно...
Благодаря за чудесният коментар. -
И аз ги разбирам, Гош - и лебедите, и псетата, и котките, ако щеш, но хората не разбирам...
-
Отново съм впечатлен и от това ти включване, Мариана, и обобщението, което направи на моя монолог, така да го наречем.
Пожелавам ти красив и вдъхновен ден! -
Да, Мариана, намират се все още такива, но в моята среда на реализация картината е следната.
Поет = хахо
И когато колеги са разбирали, че пиша, съм забелязвал неведнъж (а и дочувал) интересни мнения и коментари... Да не уточнявам. Слава Богу, иронични реплики в директен разговор почти няма, защото има някои теми, в които не търпя такива (въпреки, че имам чувство за хумор), а тази е сред тях.
И това явление е повсеместно... Духовното някак си губи позиции, и то в глобален мащаб, не говоря само за тук.
И един цитат:
- 10 лв за книга? Не е ли много скъпо, баси?...
И моят отговор:
- Всеки ден цигарите ти са толкова...
Спирам, че се отплеснах, ама много, но няма да трия.
Благодаря ти сърдечно. -
Понякога патосът наистина е излишен, Ина. Благодаря за уместното включване.
-
! Ясно и без излишен патетизъм...
"Кокошка търси европейското си щастие
разбрала, че във нея инвестират,
не знаейки, че ще се превърне в ястие,
което пак в Европа ще сервират..."
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
