3.07.2019 г., 9:54

И лебедите днес са уморени

569 5 18

И лебедите днес са уморени,
но пак остават си така грациозни –
Актьори са във предрешени сцени,
и пленници на лунните сезони...

Перата им са снежни балерини
забравили и думата балет,
а гарванът завижда без причини
със злобата на неуспял поет...

Отпива слънцето от чашата абсент
получило топлинен удар,
а към звездите, като диригент,
невиждайки ги, маха торен бръмбар.

Кокошка търси​ европейското си щастие
разбрала, че във нея инвестират,
не знаейки, че ще се превърне в ястие,
което пак в Европа ще сервират...

Копае във земята иманяр –
Историята целува със лопата,
а после проиграва на комар
и нея, и надеждата, и свободата...

От улицата призовава жрица –
Раздавала любов духовна...
Небето пък живее във тъмница
и търси Рая, змията отровна.

Щастливи ли са уличните псета,
когато ги кастрират с хуманизъм?
Къде е днес народната просвета
и има ли демократичен комунизъм?

В училищната лафка се продава дрога,
като митничар е честен политикът,
във ада често търсят да открият Бога,
борец за правда пък е стихът.

И затова и кой ли го чете?
Ех, лебеде, отлично те разбрах,
разбирам също уличното псе,
защото аз съм... само шепа прах...

21.05.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...