21 sept 2006, 22:39

И лошите момичета плачат

  Poesía
1.4K 0 4

И лошите момичета плачат.
И те души носят,
и техните сърца биват разбивани.
За пред хората са силни,
безчувствени и горди.
Но себе си как да лъжат,
че туй не са сълзи, а капки дъжда?
Но как да лъжат,че не са сълзи,
като навънка не вали?
И лошите момичета плачат.
И те имат чувства,
и те раними са като всеки.
За пред хората са други,
фалшиво независими.
Но те си знят,
че сами немогат да са,
че имат нужда от някого до себе си.
И лошите момичета плачат.
И те плачат повярвайте ми.
И те души носят,
и те сърца имат,
и те от някого до себе си се нуждаят.
Но те са лоши момичета
и тяхната съдба това е -
да бъдат горди, независими,
но на каква цена това е?


И лошите момичета плачат.
Не ми ли вярвате?
Уверявам ви така е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хм .. прочетох го, оправда очакванията ми от заглавието. СПОРЕД МЕН, не желая да ангажирам никого си мнението си, е незряло, написано на много нисък език, идеите са ...нямам думи.
  • Отново благодаря за милите ви думи.
    И отново усмивка за оценителите ми
  • щерка ми като малка често казваше "ошу мичи" и с това имаше предвид себе си , като е сбъркала нещо и не е била послушна...
    Хрумна ми след този чудесен стих, защо като пораснеме не си оставаме такива, честни и по детски наивни, чисти и неотмъстителни. Защо се появяват в нас тези егоизъм, суетност и безразличие. Даже тези съмнителни стойности се приемат като естествени за човека и почти се оправдават с натюрела му/ Например егоизма/ Създадоха се псевдопонятия като полезен егоизъм/срещано и като условен/, оправдано безразличие, благородна лъжа.....Докога ще лъжем сами себе си ...6
  • Хм . . .много добре!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...