3 jun 2008, 20:07

И лятото пак се завръща

  Poesía » Otra
1.6K 0 64

 

 

                                            И лятото пак се завръща...

                                            Тогава... когато
                                            светът беше кръчма
                                            и вятърът пееше
                                            песни на “Бийтълс”...
                                            там... по брега
                                            на морето
                                            в шепи събирахме 
                                            лятото
                                            и с чифт стари дънки
                                            бяхме богати...
                                            а нощта...
                                            до кости пияна
                                            от морската пяна
                                            до теб
                                            люлееше бедрата ми
                                            голи и мокри
                                            безсрамно
                                            полепнали целите
                                            с пясък
                                            под звезди от рапани...
                                            и тогава...
                                            и днес...
                                            морето e същото...
                                            и лятото пак се завръща...
                                            а времето...
                                            не спира... върви
                                            и хич... ама хич...
                                            не му пука
                                            там... на брега
                                            кой... с кого се прегръща...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...