И лятото пак се завръща
И лятото пак се завръща...
Тогава... когато
светът беше кръчма
и вятърът пееше
песни на “Бийтълс”...
там... по брега
на морето
в шепи събирахме
лятото
и с чифт стари дънки
бяхме богати...
а нощта...
до кости пияна
от морската пяна
до теб
люлееше бедрата ми
голи и мокри
безсрамно
полепнали целите
с пясък
под звезди от рапани...
и тогава...
и днес...
морето e същото...
и лятото пак се завръща...
а времето...
не спира... върви
и хич... ама хич...
не му пука
там... на брега
кой... с кого се прегръща...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
