Роби (Роберт)
511 3523
26 jul 2017, 16:36  

И може би завинаги 

  Poesía » De amor, Verso libre
432 4 8

И днес отново

виждам те -

преди завоя

от мене да те скрие,

надвиквайки шума на влака,

отчаяно, съдбовно

да крещиш:

„Обичам те!...

Помни...

и винаги...”

Гласа  ти вятърът отнесе...

 

В годините

опазих образа

и чувах нощем

този глас,

опазих любовта,

опазих мисълта

за теб...

за нас...

Опазих ги!...

 

Сега си тук...

Съвсем наблизо...

И много надалеч...

На пейката седиш,

а  малкото ти внуче

кара колело...

До теб е дядо му

със достолепен вид,

преглежда вестник...

Отсреща пък съм аз...

Поглъщам те със поглед.

Не можеш да познаеш

някогашния студент

във белокосия,

брадясал леко мъж

с бастун в ръка...

 

Денят полека си отива.

Хладно е.

И ставам...

На края на алеята,

преди завоя,

минава ми

безумна мисъл –

да се обърна

и към тебе

да извикам:

„Обичах те!...

И още те обичам!...

И винаги...”

 

Не викам.

Само се обръщам.

От пейката,

която се отдалечава,

улавям сякаш

погледа ти,

който нещо търси...

И  чувам

свирката на влака,

отнасящ те

към хоризонта...

И чувам онзи глас,

звучащ във мен до днес...

 

Мъжът до теб

прибира вестника

и става.

А ти подвикваш

на хлапèто да се връща,

че тръгвате за вкъщи...

Смрачава се.

Сега е есен

и рано захладнява...

 

От гарата се чува

свирката на влак

и някой

заминава

някъде

и сигурно

далеч...

И може би –

завинаги...

 

 

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??