23 abr 2009, 20:22

И мълча си... 

  Poesía
5.0 / 1
1061 0 2
Усмивката е на лицето,
щастие навсякъде витае,
но никой не знае за сърцето,
не ще го никой познае.
Трудно болка се прикрива,
за твоето лице бленувам,
с него се чувствам жива,
често в сънищата те пускам.
Срещнах погледа ти случайно,
открих една иска останала,
взирах се в очите ти безкрайно,
за протегнатите ръце - не осъзнавала. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Todos los derechos reservados

Propuestas