alex_f52 (Александра Николова)
81 282
23.04.2009 г., 20:22 ч.

И мълча си... 

  Поезия
969 0 2

Усмивката е на лицето,

щастие навсякъде витае,

но никой не знае за сърцето,

не ще го никой познае.

 

Трудно болка се прикрива,

за твоето лице бленувам,

с него се чувствам жива,

често в сънищата те пускам.

 

Срещнах погледа ти случайно,

открих една иска останала,

взирах се в очите ти безкрайно,

за протегнатите ръце - не осъзнавала.

 

Останало в теб надежда

от изминалите дни,

сега сърцето ми проглежда

и капят кървави сълзи.

 

Сякаш грешките повтарям,

очите не виждат любовта,

на нея не отговарям

и чезна без поглед в нощта.

 

Прикрито ме обвиняваш,

но не знаеш много истини,

дали реално осъзнаваш-

попречиха ни хиляди причини..

 

 

                                       "И мълча си, а сърцето,

                                        бяс го къса него клето."

                                                                   Яворов

© Александра Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??